Нека ти разкажа приказка една.
За болка, за доверие... за любовта.
Живееше едно момиче - момиче без душа...
не искаше тя да обича,искаше да е сама.
Болеше я от всеки спомен - живееше с предишното си \"Аз\".
Духът и бе сломен... тя вечно плачеше без глас.
В един момент обаче срещна, човек различен досега.
Погледна го – за миг усети, че с усмивката си носи любовта.
Тя плачеше безмълвно, тихо...
Усмихваше се ужким на света.
Но вечер сгушена в завивки говореше с луната и с дъжда.
Разказваше им колко го обича.
Разказа как не иска, но уви.
Как вижда във очите му надежда.
Как иска да избяга... може би от страх.
И права е била... Защо остана?
Защо не хукна през глава?
За каква надежда се захвана?
Трябваше да бяга... трябваше,
Но късно е сега...
Сега момичето отново е самичко.
Отново плаче и говори си с дъжда.
Разказва на луната и звездите
Как за миг обичала е...
Колко им е благодарна за това...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me