Едно писмо до тебе ще напиша,

в него ще опиша хиляда неща.

С него много тайни ще разкрия,

по белите му листи ще разкажа

за всички чувства черни в моята душа.

В него ще разкажа аз за тебе,

за чувствата ми и за любовта,

в писмото ще разкажа и за него,

защо накрая ще го избера.

И от това писмо ще разбереш,

защо очите ми са тъжни,

от него ти ще разбереш защо

сама сърцето си ще счупя.

По листите му ти ще прочетеш,

че ще обичам само тебе,

че с него ще живея от инат и интерес,

че от интерес ще бъде той с мене.

Ще ти се стори грозно отначало,

че всичко хубаво в мене ще продам,

накрая знам ще плачеш ти от мъка,

че  в ръцете му хвърлил си ме сам.

Тогава ще е вече късно отново да ме търсиш ти,

тогава ще тъжиме двама и щом се срещнем ще поглеждаме встрани.

Ще бъдеш с някое момиче, което ще запълва сивия ти свят,

ще бъда аз с него и навън ще бъдем уж щастливи,

в дома ни ще живея в самота.

Не мога повече да чакам, достатъчно и теб търпях,

писмото пращам ти решавай

дали при тебе ме задържаш или при него ме пропъждаш.

Аз никога не ще го заобичам, но знам, че той ще е щастлив с мен,

ще ме показва и ще се гордее, че ще го поздравяват всеки ден,

а аз ще ходя винаги с фалшивата усмивка


и никога пред никого не ще издам как плача тайно все за тебе,

че пожела да те оставя сам.