2011-03-12

Ето... че денят отмина
и настана вече вечерта,
а слънцето неусетно си замина
и така отстъпи мястото на мрака и нощта.
Нещо в стомаха ме подпира
и леки тръпки ме побиват пак,
нещо мъчи ме отвътре и отново
сякаш чакам да замина с последния влак....
Поглеждам пак към телефона,
сякаш искам звънят му да доловя,
но... отново и отново нищо се не случва...
в нас... в твоята и моята душа...

С пролетта - възражда се живота!
Тя носи свежест и нова красота,
но за мен в душата ми не настъпи пролет
и зимата все още вилнее нейде и сега....

Не искам да тъгувам по това, което имах!
...........................................................
Не желая нищо ново за в бъдеще аз,
а едно единствено е моето желание -
ДА МОГА ДА СЕ РАДВАМ НА ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ,
ТУК И СЕГА! ДА МОГА ДА ВДИШВАМ ОТ СВЕЖИЯ ПОЛЪХ
С ГЪРДИ ПЪЛНИ ОТ РАДОСТ И МЪНИЧКО ТЪГА!
ДА ПОГЛЕЖДАМ С УСМИВКА НА УТРОТО, ДЕНЯ И ВЕЧЕРТА,
А НОЩЕМ В СЪНЯ СИ ДА ПЪТУВАМ КЪМ ТЕБ, ЛЮБОВ... И ВЯРВАМ,
ЧЕ ЩЕ ДОЙДЕШ НЯКОЙ ДЕН ОТНОВО В МОЕТО СЪРЦЕ И МОЯТА ДУША!!!


21:57:07