Една от многото
                     пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
                          и да помълчим.
Да помълчим
                    преди да поговорим.
Да поговорим 
                    след като простим...
Да си простим
                   преградите издигнати
под напора на болка
                                и обиди.
Обидите - нанесени
                              невидимо,
които всеки пази
                      в дълъг списък...

На гордостта
            в прехапаните устни.
На дъното на клада
                 от тревожност.
Стрелите все пак
              някога пропускат...
Една от многото
               пропуснати възможности...