Следи от безразлични погледи оставят белези по лицето ми,
една мечта се опитва да стане реалност.
Заслужавам ли обич от някого,
когато за една любов съм вече опасност?!
Наруших десетата Божия заповед -
да обичам някой, който е на друг.
Белязана ли ще съм пак,
когато връщам се за него тук?!
Нали е грях, когато искаш нещо чуждо,
как се плаща този грях?!
Не са ли достатъчни сълзите ми,
които до днес за всичко аз пролях?!
Не са ли достатъчни изгубените ми усмивки,
не е ли достатъчен безсмисленият трепет на сърцето ми
и всички тези остри белези,
които промениха с годините лицето ми...
Как се плаща нарушена заповед от Бога?!
Не стига ли един живот напразно да се врича?!
Какво по-голямо наказание -
да се връщам при онзи, който няма как да ме обича!