Какво ли случи се в онази тъжна вечер,
когато сбогом пак сърцето отброи?
Отритната, захвърлена, отречена,
изпитвах силен страх и плачех без сълзи!

Лицето ти докосвах често в мрака.
В съня ми идваше, но като някой друг!
В реалното аз още се надявах и те чаках...
Но сбогом беше, без дихания напразни и без звук!

Често скривах номера си и ти се обаждах,
със надежда... да открия себе си, да продължа!
Но така сърцето си с игли пробождах
и на болката във него трудно издържах!

Понякога обличах себе си във черни дрехи,
по улицата, скрита, дълго те следях,
с надежда някаква искрица да намеря,
за да продължа... но аз така и не успях!

За тебе бях завързана с невидими окови.
Оковите обричаха на болка моята душа!
Така... погубих се и се зарових
дълбоко, във пределите на черна самота!