uFeel.me
Единствен
Автор: didet0_wtf,  11 март 2010 г. в 21:52 ч.
прочити: 360

Унесена във своето ежедневие
с безчувствен поглед, и студен,
аз сливам се с останалото население
със смях изкуствен, и обикновен.
Забравила за чувства и тревоги,
аз чувам Неговият глас смирен,
той пробожда ме като прозрение,
че макар далечен,
остава единствен Той за мен.
И отличава се, така различен е от всички,
красив, уверен, и толкова сърдечен
и няма никакво съмнение -
в моето сърце оставя спомен вечен!
Ах..., как не искам да чувствам!
Радвам се, че го виждам, ама ме боли -
Той е толкова божествен,
но тъй далечен е, нали!?
След Него погледът ми дълго остава.
Не искам чувства да изпитвам,
ала тъга в душата се таи.
Така усилено опитвам се да го забравя,
ала знам - така естествен, истински, неповторим е.
И тази мисъл и за миг не ме оставя,
възхищение и обич в мен гори.
Вече не студена, а ранима съм.
За Него давам всичко, и живота си.
с никого и нищо - тъй скъп и несравним е,
след себе си оставя парещи следи.
Мъка в мен се настанява,
сърцето пари ме, боли!
Но, че има го - безкрайно съм щастлива
и радост истинска душата ми покри!


     10.03.2010

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me