Ще ми разкажеш ли калко хубаво е да не страдаш?
Ще ми обясниш ли как да остана човек?
Ще ми кажеш ли как успяваш никога от сеже си да даваш?
Нищо,че за тебе съм един портрет.

Сигурно е по-добре да гледаш от високо?
Сигурно не мислиш даже за любов?
Как успя да бръкнеш в сърцето толкова дълбоко?
Че успя да пропилееш нечий чужд живот...

Мислиш ли,че мога да живея?
Досадно е,но как да продължа напред?
Не ми остана нищо вече да пилея...
Както казах,оставам се един красив портрет...