Днес ще те рисувам на вода,
защото ти си толкова красива,
а водата е с пречистена душа -
като нея ти си нежна и ефирна.
Започвам с четка - капки светлина -
опитвам се очите да намеря.
Силуетна линия - твоята снага -
ръката ми възбудено трепери.
С тъмни краски - дългите коси
водата жадна иска да усети;
а двете устни - алени искри -
моите устни върху тях са слети.
Ръцете, с които ме прегръщаш,
украсявам бавно с вихрена следа;
пръстите ти - тези, същите -
едвам успявам (от вълнение) да стъкмя.
Най-накрая всичко е готово.
Водата иска да благодари,
че без да иска, без да моли,
със твоя лик така я украсих.
07.05.2010.