Ела,
защото няма кой да дойде
да се посмее и порадва днес на шута.
През огледалото
в заключени пространства
ни дебнат рахитични регистратори,
а ние с теб - извънкоординатни,
извънсезонни, обществоомразни
опитваме пак формулата "бягство",
а все не ни излиза точно времето
в което, извънмерни, да се слеем.
Как всичко влиза в други очертания,
и ние пак сме вън, и тук, и никъде...
Откриваме отдавна назованото
да назовем за нас неназовимото.
И, Боже мой, непоносимо хубаво
е нашето спонтанно откривателство!
... Във паяжинен впряг нощта стъписана
препусна към зова на пеперудите.