<address>&copy; Николай Дялков &nbsp;</address><address>Понякога нощта боли. И скърцат със елмаз звездите. До пощурелите петли пък птици &ndash; спомени прелитат. Развяват бели светове над черните ми, бесни мисли. И сянката ти там снове &ndash; топи тревогите излишни. Защо заравям сам цвета на изживяното ни лято? И черното си не пестя? И всичко е в нощта залято? Ела! Ще пръсна бял сатен по черната снага на мрака. Ела! Във моя свят студен аз топлата ти диря чакам.&nbsp;</address>

uFeel.me

ЕЛА