Аз все те търсих, Любов,
с копнеж и отчаяние.
Намирах те, губих те,
в радост, в страдание...
И взирах се в мрака,
и летях към звездите,
и трепетно те очаквах...
Живях с мечтите...
Изплаквах те с песните,
зазиждах те в стих,
съкрушена, изгубих те,
благородно простих...
Но още те търся
с копнеж и желание,
не искам да живея
в самотно мълчание.
Ела, Любов, изневиделица,
нима ще бъдеш все мечта,
ела в житейската виелица
и подари ми ти крила.
aza_9