Крещя от болка, с милион въпроси,
а ти отсреща... нагло ми се хилиш.
Кажи... животе, докога ще прося...
любов, частица нежност и закрила?
Защо, животе?... Мразиш ме навярно!
Та на кого съм, Боже, навредила?
Добро раздавах, но не знаех, жалко,
че любовта не е константна крива!
Какво, животе, още да направя...
за него разпилях се... като сянка!
Сега безплътна и сиротна скитам,
безумна до наивност... самарянка!
Не отговаряш... Не! Това очаквах!
Коктейл последен, после си отивам!
Душата си измъчена... изплаках...
сега отново във нощта се скривам!