А, тръгваше ли?Май, че те изплаших?!Прости ми тази женска суета...И тези куфари -нали са наши? -мечтаехме да покоряваме света!Какво остана?Взел си, дал си - свърши.Огнището със пепел се покри.Как любовта ни нещо я прекърши?И погледът ми вече не искри? Внезапно влязох -в стаята е душно,а устните ти пълни са със страх.Недей ме заблуждава -най-излишниса думите сред тази пустотаМай по-добре е, тръгвай,нямаш време!Животът - пълноводната река, след малко ще почука да те вземе...А аз пък - ще се справя и сама!