Една жена душата си съблече.Обви я на врата ми като шал,наметна я връз мен като елечеи стопли ме, преди да съм разбрал,че зъзнел съм по съмнало без нея,че вечер в мен е стенела нощта...Живял съм, без дори да проумея,как топли в мрака женската душа...А тя в студа пред мен се разсъблечеи стопли ме – мъжагата, в нощта...Аз всяка нощ сънувам нея вече –жената с разсъблечена душа...