Къде загуби своето сърце,
затрупано под преспите дълбоки?
Не се усмихва твоето лице,
очите ти, до болка са жестоки!
Къде във таз студена зима
загуби думите красиви?
Дори усмивката неотразима
сега е тъжна, като облаците сиви!
Завърна се при мене без сърце.
Завърна се без любовта.
Подарък носиш в двете си ръце-
една кутийка самота.
D. Angelova