Когато се обличам като нимфа
с одежда от разцъфнали тополи...
Косите ми заплетени от вятъра
със звезден прах и пъпки от магнолия...
А в шепите си взела светлината
от пурпурния залез зад баира...
В очите си събрала сивотата
от идващото утре... и от вчера...
Притиснала в душата си надежда
за моят свят, за моето сънуване...
В сърцето ми една сълза гореща
разкаяна от своето бленуване...
Когато се обличам като нимфа...
Все същата жена ще си остана...
Една такава плаха и различна,
единствена жена до твоето рамо...