Моите душа и чувства тайно скрил от мен. 

И не ще да ми ги връща, рита блъска, ала не пуска. 

Кара ме да действам без да мисля! 

Пак да бъда безразсъдна! 

И дори за миг не спрях, за да помисля. 

Спомена дали ще залича или цял живот след мен ще броди. 

Бих си пожелала, Боже - сила! 

Да надвия таз черна магия. 

Да си върна раната и болката обратно. 

Да му го върна и света му да обърна. 

Ала днес бях щастлива, близо до твоите ръце. 

Отново белег ми остави! 

Как да чувствам - не зная. 

Болка или радост ще ме огрей. 

Само не ме прави виновна! 

Ти си мъж с чувства, а аз жена без разум. 

Ако искаш ще спрем, но ако ли не? 

До къде ще стигнат твоите ръце? 

Ще изрекат ли някога две думи твоите устни? 

Да кажа ,,СПРИ\'\'- не умея, моля те, не го прави и ти!