Всичко идва, за да си отиде... може би има смисъл в това!
Но защо животът бавно ни убива, не с нож, а с любовта?
Сърцето бавно се затваря в прегръдката на самота,
то не иска повече да вярва, че съществува любовта.
Има ли щастие в живота, има ли я любовта...
лишена от изневяра, болка и сълзи... лишена от тъга?
Животът бавно ни променя, докато изчезне човешкото у нас...
няма следа от морал и ценностна система, само лъжи ти дава любовта!
Сълзи потичат от очите, а сърцето пълно е с тъга,
защо животът бавно ни убива, не с нож, а с любовта?!