Изтривам те – буква по буква.
Не искам душата ми
да носи прозвища.
Но всяка буква се явява отново.
С магическо мастило ли написах
тъй любимото име?
Имаш ли двойник?!
Всяка се мултиплицира... в теб.
И се връща доволна – на листа.
Опитах със сълзи.
Различно...
Тогава появяваха се – двойни.
Ето – май се получи –
Кап, кап, кап...
Получи се...
виртуално сърце...
(От блокиран.)
Върху плюшено мече –
с надпис:” ЛЮБОВ”,
неизтриваема,
върху белия лист
на душата ми.
...
Да те запомня.