Изтривам те – буква по буква. Не искам душата ми да носи прозвища. Но всяка буква се явява отново. С магическо мастило ли написах тъй любимото име? Имаш ли двойник?! Всяка се мултиплицира... в теб. И се връща доволна – на листа. Опитах със сълзи. Различно... Тогава появяваха се – двойни. Ето – май се получи – Кап, кап, кап... Получи се... виртуално сърце... (От блокиран.) Върху плюшено мече – с надпис:” ЛЮБОВ”, неизтриваема, върху белия лист на душата ми. ... Да те запомня.
