Утринно се прилунявам,

вечен зов от двойната звезда,

със която нощем те пленявах

озарявах нелелеяните небеса.

Сбъдвах всяка твоя мисъл,

бях пулсатор с форма на луна,

ничия планена отразила

цялата вселенска красота.

Бях възторг от сбъднати копнения,

твоя неизречена мечта,

раковина с орис неизречена,

скрита в мидения свят на любовта.

Говори ми с думи в жар запалени,

сбъдвай недописаното в мен,

после като слънце ме сънувай,

озарявай новия ми ден.