Може би в този свят сме горещи -
две пустини - без капка вода,
изпиха ни ...
Две горчиво изплакани истини,
две сълзи все по устните спират...
Две небета - под грохот надвиснали.
Шепа мигове, после – илюзия,
зачертаха ни...
Две горчиво изплакани истини,
две души – разпилени посоки...
Може би в този свят две вселени сме,
разделени от Млечния път.
Угасиха ни...
Не побрали у себе си капчица вяра.
Две докрай изгорели слънца?!
Два отдавна затихнали полюса,
гдето все се привличат.
Нараниха ни...
И сълзите ни, да, сълзите -
два вулкана - от чувства истински.
Може би в този свят сме две птици,
с наранени от дългия полет криле.
Свалиха ни...
И в душите ни птичи вместо огън -
някой скърши в полет крилете ни.
Може би в този свят две причини
търсим - да сме толкова близо,
делят ни...
все да търсим, но все не намираме
пътя си - стръмен и труден е.
Може би две звезди в този свят
дълго ще светят в нашите нощи.
Заедно...
Бързо тръгна денят ни. По залез ли?!
Поболях от обичане. И те обичам... още.