В съня се взират две очи
с трепет в дълбокото изгубени,
сами усмихват се, сами летят...
Ще се видят ли събудени?

Във времето се взират две очи
изпълнени с копнежи не събудени.
Ще може ли душата да лети?
Ще остане ли из себе си изгубена?

Две очи в дъжда се взират
с напиращи из трепета сълзи.
В себе си те време не намират
а времето с дъжда вали, вали...

От две очи сълзи извират
и обливат в копнеж твърдта;
сълзи горещи с дъжда се сливат
и изстиват в утринна роса.

Във времето се взират две очи,
от тях сълзи из трепета извират,
а душата в копнеж сама лети
из чувството, което не умира.