Понякога забравям те в нощта
и цели дни за тебе се не сещам,
събуждам се от мека топлина
и липсата болезнена усещам.
В погледа на случаен минувач,
в цъфналото пролетно дръвче
в полета на нежната калинка,
или в усмивката на моето дете.
Никога не си отиде…
Говорят спомените или мълчат,
крещя: Ела! Или те гоня,
а две очи не спират да следят.