За С. и за една недовършена вечер...

Две хубави очи, очи на фея
В сумрака сякаш нещо ми шептят
Нещо, за което тъй копнея
А виното стои и свещите горят.

Отблясъци златисти със сенките се сливат
В приказка попаднали за сетен път
Срещаме се с погледи и разговаряме
Всеки сам, един със друг.

Да, всичко бе прекрасно, всичко бе дотук
Достигна до невидимата граница
Това ми казваш с поглед, но напук
почти като наистина... очите ти мълчат.