Под небосвода син двама влюбени се срещат.

 Прегърнати стоят един до друг

 и нищо друго не усещат.

Тя глава полага на неговото рамо,

 а той заравя пръсти в меките коси.

Усмивките ги няма само,

а в очите им блестят сълзи.

Те обречени са да са разделени

и двамата се мъчат да се утешат.

Защото нивга няма да са те засмени,

колкото и думички да си мълвят.