Беше рано
и валеше дъжд,
тя вървеше славно
през локвите веднъж.
Той пък бе с чадър,
вървеше неспокойно,
беше много бърз
и я подмина тъй поройно.
Но се спря за миг,
случи се внезапно,
беше като вик
погледът през рамо.
И се преобърна
целият му свят,
беше като гръм,
беше като рана.
Тя посегна с длани,
за да спре дъжда,
Той с целувка нежна
слънцето засмя.
И се влюбват двама
някак на шега.
Случи се отдавна
преди сто лета.
Но и днес ги срещам
прото ей-така,
хванати небрежно
да крачат под дъжда.