Два айсберга търсеха път през мъглата.

Два колоса горди, част от Вечния лед.

И някак случайно, в каприз на съдбата

се сблъскаха в тъмното бурно море.

И някак спонтанно... се впиха в прегръдка.

Гореща прегръдка на малки деца,

изгубени в мрака, самотни и тъжни

И търсещи близост, любов, топлина...

И странно... роди се в студа топлината!

И сякаш небето оловно над тях

разтвори се в миг. И от там  светлината

създаде от сивото цветен колаж,

превърна полярния студ във усмивка

кристалите ледени - в топли сълзи...

Но само за миг... После трясък!...  Разминаха

свойте пътища в тъмните бурни води...

Покрити със рани от кратката среща

пак заплуваха - всеки по своя си път...

Пак сами, но изплашени.  Научиха нещо:

Любовта, топлината....  ледовете топят!