Душата ми е вик след тишината,
вик отчаян,приглушен.
Безцелен път в тъмнината,
непристъпван,забранен.
Той иска да промени съдбата,
така жестока с теб и мен,
и завинаги да събере сърцата-
до последния им ден.
Душата ми е пламък сред изстинала жарава.
Пламти само заради теб.
Топлите в нощите, потънали в забрава
и разчупва помежду ни късовете лед.
Душата ми - пътека на Земята,
преследваща своя идеал.
Ще се рее, ще търси мястото,
където си спрял.
Душата ми сега те призовава,
недей изтрива спомена за една любов.
Не ни е било писано да бъдем двама...
...не и в този живот.