Думи

В най-чаканото лято съм мираж,

бездомен скитник в зона от баналности...

Прегръдка измечтана пожелах,

дарена между две кафета без цигара.

На рамото ми пада самота,

достигнала предела на предела.

И няма път, скалите са нащърбени,

рушат измъчения бряг,

прегракнали са птиците далечни

от песни не, а от пресипнал смях.

Последна дума, като пред бесило,

измъчена ранена тишина.

Самотно е пристанището заридало,

за кораба със алени платна.