Как искам да чуя две думи,
да полудее моето сърце,
нощта да се превърне в безумие
на нашите кротки светове.
А ти мълчиш, лицето ми обгърнал,
взрял се в дъното на моите очи,
моя свят издъно си обърнал,
сърцето ми неистово тупти.
Дали са нужни думи в тишината,
когато бият в ритъм две сърца,
когато срещат сгушени зората,
погалени от слънчева ръка?