По-светла съм от пухче на топола,
по-дъхава – от пролетна трева.
Но не можах да пусна в тебе корен
и все по-чужд ми става твоят свят:
че друга пали мъжките ти нощи
и хвърля огън в знойната ти плът;
затуй и всеки залез ми е болка,
(но не намирам за обратно път).
Ако това е другото лице
на любовта, която ни събира,
подавам й и двете си ръце –
сбогувам се.
И нека си отива.