Исках само за миг да си близо до мен!
В твойте топли очи с вечерта да потъна.
Да усетя с дъха ти - най-желания плен
и в косите ти с вятър да вплитам коприна.
Исках само за ден да летим над света!
Да преминем над всичките земни облаги.
Да рисуваме с лятото - нежни цветя.
Да превърнем във смях - всички стари прегради.
Исках... Само... Но някой реши!
Друг в очите ти днес с вечерта да потъва!
Друг да вплита надежда във твойте коси
и през твоята нежност с мечтите да плава.
Аз отплавах с нощта - част от мен си отиде.
Част остана завинаги с теб в тъмнината.
Не можах на душата - песента да предвидя,
затова сам ще пея - без глас... в тишината...