„Лют е гневът, неукротима яростта;
но кой ще устои на ревността?”
(Притчи Соломонови / 27:4)
Не са за мен неказаните думи.
И моите зеници кладенци не са,
в които да потъваш до безумие,
че вика те навън на другата гласа…
Не мога да те спра. Аз нямам сили
при извора да върна речните води.
И няма със магии и босилек
среднощ да ръся едрите звезди…
Че аз не съм жена на гурбетчия –
да крея зад пердето с поглед плах.
Все още имам лебедова шия,
косата ми шепти със слънчев смях.
Кръвта ми, като буйните потоци –
задъхана и млада вика в мен:
„Целувай другата до водостоците…
Обичах те! Бъди благословен!
1980 г.