Надолу със главата, тя, животът ми обърна

Превърна самотата във разпятие...

По камъка, удари с камък... само да я зърна,

Искрата се превърна във проклятие...

Тя беше слепотата  в мен, и образи ми даваше,

Кръвта си тя споделяше... да пия!

И с всяка капка спомени, сърцето ми се давеше,

Превърнах се в вампир... да я открия...

Но тя не ме поглеждаше... А бягаше и бягаше

В дълбоката...във тъмната си бездна!

Аз следвах я, навсякъде...  и даже ако трябваше

Във ада... щях за нея... аз да влезна....

Събудих се! Във сляпото! Бе време за разплата!

Зъбите ми порастваха... за кръв! И бях готов

Да вляза във душата й... Душата - пещерата...

И кръв да пие...  Прилепът - Любов!