Влез и затвори вратата,
от дълъг път се връщаш уморен,
оставИ навън да плаче самотата,
както плаках ден след ден.
Влез и поседни до мене,
преди да ме заключиш във прегръдка,
стоя сега със разтреперани колене,
изгарям от любовната си тръпка.
Не чакай, страстно целуни ме,
сърцето във гърдите ми препуска,
изпий ме с устни, не жали ме,
дори дъхът да ме напуска.
Прегръщай ме, целувай ме, люби ме,
изпивай с устни всеки стон щастлив,
пожарът в мене потуши и отведи ме
в приказния рай така красив.
А после, телата нека се отпуснат,
в прегръдка сърце до сърце,
очите ми в очите ти се спират,
и шепнат \"Обичам те, момче!\"
За този миг жадували сме двама,
мигът, във който ще се слеем с теб,
самотни няма да сме вече, няма,
един до друг ще бъдем занапред.