StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,468
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,543
   Точки: 2,643,394
   Съобщения: 152,177
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Докрай...

Клепачите потрепват и мълчат,
потъват във безкрайното дълбоко
и твойте мисли атомно зовът,
дочуваш ги във своето високо.

Прелиташ през полета, планини
и в стаята ми вятърна навлизаш,
дъхът ти в моя сън се разтопи,
душата ми с копнежи пак пронизваш.

Оставям се в невидимия плен,
на твоята тъй чакана сакралност
и пак от мен си цялостно спасен,
в космичната притихнала реалност.

Остават във кръвта ми две следи
и куп мечти извиращи от тебе,
а общият ни пламък ме гори
във ритъма на бързащото време.

Докосна ме. Достатъчно. Върви.
В сърцето ти аз вечно ще се скитам,
а теб за мене все ще те боли,
но въпреки това ще те обичам.

До следващия нощен звезден час
във който под луната ще се слеем,
и с истината скрита вътре в нас
през дните ни докрай ще оцелеем.

19.09.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-09-25
прочитания: 137
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход