Тази сутрин те сънувах ,
виждах те до мен.
Беше странен сън –
пороен дъжд във слънчевия ден.

Бягахме напред измокрени,
валеше като из ведро…
Не си спомням накъде отивахме,
не помня и защо…

Ще помня този сън,
бях щастлив както преди,
отново бяхме заедно,
за първи път след много, много дни…

Сега се питам често дали ти,
ако знаеше,че си била на гости в моя сън
в миговете най-красиви, преди да се събудиш,
когато утрото вече властва вън,

ще поискаш да се скриеш,
да избягаш пак далече,
със страх да не те докосне пак
магията на щастието от нашите вечери…

14 септември 2006