Добрите момчета все патят си
и раздават душите си сляпо
на лисици, на кучки, на свраки,
на разярени тигрици, на драки.
Все страдат прободени в ляво
от жила скорпионски, от котки,
от отровни змии и без право,
от омагьосани вещици- клопки.

Виновна съм, че провалям мечтите ви,
виновна съм за вас и за мен,
съжалявам, че разбивам сърцата ви,
от тях правя си кръпки, мехлем.
Асфалтирам с пламнали ласки,
замазвам с широки усмивки,
а ръцете ви силни са, галещи,
просто приют са, почивки.
Благодаря за утехата, но не струва,
като топло рамо през Юни.
Връщам я, не ми се рискува,
ще мине годност го Юли.
Не плачете, не и за мен,
нямам сърце, нямам стряха,
кукувиче гнездо съм, а чувствата в мен
подозирам отдавна умряха.

Добрите момчета все патят си лошо
невинни, не сторили зло са,
добрите момичета дори не поглеждат,
но не спират да търсят и питат къде са.
Тук са. И жила са наточили, нокти,
съскат през зъби с омайни походки,
добри бяха преди да обичат други момчета,
които във вярност, в любов им се клеха,
. . . и те бяха добри, но не и за тях,
затова ми простете, едната аз бях.