Пресрещна ме любов на прага
от дните ми събрани в истини,
в които дълго ти отлага
да спреш очи замислени.
Усмихна се любов ти есенно,
отупа прашните обувки,
прегърна ме така унесено...
обсипа ме с безброй целувки.
Протегнала,с ръка трепереща
самотно цвете ми подаде,
стопли душа от студ немееща,
пречупи моите прегради...
Добре дошла,любов последна,
понесла зимата в косите си,
седни... и нека те погледна,
и да повярвам във мечтите ти.