StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,398
   Потребители: 12,326
   Автори: 3,982
   Коментари: 305,384
   Точки: 2,631,780
   Съобщения: 126,352
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

До утрото...

Ти все така се влюбваш тихо в мен,
бездумен като извор и посока
и винаги в угасващия ден
прегръщаш същността ми светлоока.

С душата ти шептя в синхрон,
посипвам те с безбройните ни тайни,
а ти се рониш в мене като стон,
търкулнат по пътеките незнайни.

Обичам те. Протягам ти ръце.
През етера със вечност те обвивам.
Във моето пулсиращо сърце,
невидимо копнежите ти скривам.

Усмихваш се. Трептиме пак в едно,
красивите ни пътища се сливат,
във общото ни атомно гнездо,
телата ни отново се откриват.

Преливам в теб и всичко е екстаз,
светулките във мрака ни запяват,
погълнат си от нежната ми власт,
сълзите ти солени се стопяват.

Оставаме преплетени така. До утрото
в космичната безкрайност,
а после се разделяме в дъжда,
един във друг заключени в омайност.

16.05.2018г.
Елица

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-05-17
прочитания: 77
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход