Вярно е, че много те обичах.
Вярно е, че исках да съм с теб до края...
до където свършва всичко...
Съдбата ми даде отрова...
От нея отпих
без да знам колко страшна е тя.
Любовна отвара
от много сълзи
и от много тъга,
които ме стягат във пареща болка...
Животът е червей, когото желая
да стъпча с пета.
В живота е кратко и преходно всичко...
и свършва до там...
точно там...
до пръстта.