До кога ще изпълваш деня ми,

и по теб ще тъжа и бленувам?

До кога ще бушуваш в ума ми,

и за теб ще мисля, ще се страхувам?

До кога ще копнее душата,

нежно, с обич само теб да прегърне?

До кога ще се взирам в мрака,

стъпките твои защо все не чувам?

До кога ще умира сърцето,

щом те няма вечер до мене?

До кога ще е тъжно лицето,

а Любовта кога ще я има?