*

За туй, че нося името ти свидно

и мойте мъки ти понесе сам,

аз няма да допусна зла обида

да почерни нашият уютен храм.

*

Ще браня с нокти, трудно поклатима,

ще пазя твойта гордост от злина...

И утре щом ме назовеш "любима!",

ще знам, че съм заслужила това...

*

Но знай и ти, застигне ли ме в гръб

подхвърлен камък от уста злорада,

ще чакам да поеме твойта гръд

и тухла да му върне - за награда!

*

И тъй, в съюз, скрепен с мастило,

до рамо - рамо силно и добро,

ний двама с тебе някак сме открили

същинското във клетвата - "До гроб!"!!!

*****************************

*****************************

*!Обичам те, мило мое!*