До днес умеех да обичам!
До днес единствено за теб копнях!
До днес ти бе моят стимул за усмивка, радост и тъга!
До днес на тебе се обричах и единствено за теб копнях!
До днес умеех да обичам, но сега не е така!

Усещам, че нещо все ме спира, че нещо все не е наред!
Все искам в него тебе да открия, но лицето ти тай скрито
е някъде зад мене!
Така искам твоята усмивка отново върху неговото
лице да грей.
Така искам с твоята любов да може той да ме дари,
но някак си не може,трудно казват хората,че то било!

И назад времето да върна, пак щях без теб да съм.
Не знам съдба ли е, орис ли е или нещо друго, но знам
едно-безкрайна болка причиних си и сърцето си единствено
и само на теб подарих!

ЗАГУБИХ-СЛАДКО ВРЕМЕ!
ЗАГУБИХ-СОЛЕНИ ЧУСТВА!
ЗАГУБИХ-ВСИЧКО И СЕБЕ СИ ДОРИ!

Ако някога случайно срещна, мъж случаен, мъж в нощта
и ръка,но вярна той ми подаде бъди сигурен,че аз отново
с него ще поема по страшния път на любовта и се заклевам,
че щастлив ще го направя-щастлив повече от теб дори,
да видиш как боли!