Запази една сълза.

Изплачи я,

докато ме няма.

Сгушена съм

в най-топлата гънка

на тъжното ти рамо.

Парят пръстите ти

по лудото ми тяло,

в стихове превърнато,

за да го притежаваш.

Ураган са очите ми

към теб полетели,

целувай ги вихърно,

докато не съм с тебе.

Изрисувай ми слънце,

да ме топлят лъчите му

в дългата зима

на твоето отсъствие.

Напролет,

напролет -

с кокичета

ще се срещнем със тебе.

Обещавам ти лято

жарко и парещо

до бездиханност.

Наесен ще се накичиме

с най-белите хризантеми.

Ку-ку-ру-ку-ку, Палома...

Обичай ме!

Докато ме няма.