Днес

На Митко Върбев

Днес е твоят ден да ме обичаш,

гласът ти да пронизва тишината.

Като пясък от ръцете ти изтичам

ако този миг пропуснеш в самотата.

Днес е твоят час да ме желаеш

с устни ме изпивай във нощта.

Като луда ще крещя във празна стая,

ако няма златен пламък на свещта.

Днес е твоят шанс да ме целунеш,

жадувам да откраднеш моя дъх.

Утре ще е късно да ме върнеш

ако днес отново падна от върха.

Обичай ме, обичай ме до лудост,

не ме превръщай в празно късче лед.

Пътят в самота е като старост-

Изсъхнал стрък до рози съм без теб!

Как искам да усетя любовта ти

преди да се изгубя от света!

Днес е този миг, върне смеха ми,

подари ми рай сред огнени слънца!

(Моля те!)

13.07.2011г.