Само болката говори днес на моето ухо...
Сълзи се стичат тъмни от червените очи...
До смърт сърцето ми се умори да чувства болка...
И съжалявам както никога, че те наказах с думи...
Студен си...
като камък ми напомняш за живота...
Отново сгреших, че съм такава...
Горчи ми ... да преглътна не мога
обидите, с които на раздяла ме сломи....
След всеки жест, след всяка дума...
все по-слаба ставам...
А ти сякаш се храниш със сълзите ми...
Любовта - къде е тя сега?
Липсва ми нейната топлина...
Защо ни остави сами на брега?
Обичам те любими, обичам те...
и липсваш ми до болка... дори сега...
когато само горчивина усещам от живота...
Без теб няма смисъл нищо
в него, без теб е тъжно, тежко
да живея...