Провокирано от стиха на Петър Трифонов - Някога

 

 

 

Някога ли? Някак ми теснее.

Там съм като птица... през игла.

Някога далечно ми линее.

Някога е там, а тук - сега.

 

Някога поиска да ме палиш.

Като въздух, липсващ от озон.

Нощем от съня ми да ме браниш...

Някога е бъдещ друг сезон.

 

 

Някога от вяра се подклажда.

Днес са устни, рими и вини.

Днес дойдох със гладната си жажда.

Чакаща да кажеш: "Остани".