Красиво си и ароматно дивно цвете!
Обичаш свободата, синия простор...
не спуснато перде.
В душата ти любов живее,
душа ти за любов копней.
Дори когато падне есен златна
и вятър похотлив цветът ти разлюлей.
Живот здравей е ангелската песен
политнала над езерата твоите очи.
Понесло в бели си ръце на слънце топлината
развяваш руси си коси - прабългарското знаме,
високо във Балкана родна реч звучи.
Окъпано от дъждове, калено в снеговете
ти няма своя род да предадеш,
че твойте корени са святи,
достойно своята съдба ще понесеш.
Красиво, дивно, балканжийско цвете
как искам да отпия сладкия нектар
... на твоята душа.
Щастлив да литна
па, ако ще в небето да загина.
Аз знам кога изгаряш силно свети,
когато гниеш липсва светлина.
високо